Радослава Масларска: Трябва да виждаме повече санкции за финансови измами
Радослава Масларска, председател на УС на Българската асоциация на лицензираните инвестиционни посредници (БАЛИП) и председател на съвета на директорите на ЕЛАНА Трейдинг, за действията, които предприема БАЛИП за предпазване на инвеститорите от сиви брокери в интервю за Mediapool.bg.
Г-жо Масларска, в последните месеци имаше предупреждения от страна на КФН за фалшиви инвестиционни посредници, както и един шумен случай за „разбита“ от правоохранителните органи група за „високоинтелигентни“ финансови измами, която е ощетила над 200 души. Как е възможно все още у нас да се случват подобни груби злоупотреби с доверието на гражданите във финансовите услуги?
Причините са комплексни. Бих казала, че предупрежденията на КФН и на Българската асоциация на лицензираните инвестиционни посредници (БАЛИП), която представлявам, не са от последните месеци, а от години, когато започнаха тези схеми. Те набраха голяма скорост, поради което надзорният орган на регулярна база оповестява на сайта си и изпраща прессъобщения до медиите за такъв тип престъпни схеми. Благодарение на общите усилия на инвестиционната общност и в закона бяха вкарани санкции срещу фирмите, които хостват сайтовете на тези сиви брокери. Това се прави с искане до Софийския районен съд – за спиране на страниците на такъв тип доказано фалшиви, сиви брокери. Ако тези фирми не свалят съответните сайтове, санкциите в Закона за пазарите на финансови инструменти са сериозни – глобата е 50 000 лв. за първо нарушение и 100 000 лв. – за повторно. Тоест, има възможности за противодействие, но, за съжаление, липсва достатъчно информация за санкционираните лица, ако въобще ги има.
Ситуацията звучи доста тежко?
Да. Но е налице и обратният пример. Ние станахме свидетели колко бързо правораздавателните органи в Румъния решиха този проблем. Те направиха преди няколко години една масирана акция, при която за една нощ арестуваха много на брой сиви брокери, тоест фирми, опериращи по нерегламентиран начин. А в България, с изключение на акцията от месец март, която адмирираме, няма такава широка публичност на подобни действия. Ясно е, че ние като нация нямаме достатъчно традиции във финансовата култура и грамотност и това прави България удобна средата за всякакъв род измами.
Знаете ли дали вече има дело и обвинителен акт по случая със заловените през март сиви брокери?
За съжаление, обществото, включително и асоциацията, няма информация по този въпрос. Би било хубаво, ако след предприетите мерки има резултат и той бъде публично огласен. Хубаво е да се тръби по всякакви общодостъпни начини, че хората, които злоупотребяват с доверието в сферата на финансите, понасят санкции.
А защо все пак клиентите са се подвели толкова сериозно, като един от тях е загубил близо 1 милион лева? Сайтът на тези брокери не е ли бил свален или прийомите им са били други?
За съжаление, практиките, които прилагат подобни лица, са доста различни. Ако не сте достатъчно информиран и не инвестирате някакво време в това да проучите компанията, на която си доверявате парите, тогава прийомите са доста неприятни. Затова нашата асоциация с подкрепата на Комисия за финансов надзор, Българска фондова борса, Централен депозитар и Фонда за компенсиране стартира кампанията „Разпознай лицензирания инвестиционен посредник„. Там има 10 прости правила, които хората трябва да следват, преди да предприемат отношения с институция, която е потърсила контакт с тях за финансите им.
Достатъчно ли е един инвестиционен посредник да е лицензиран, за да можем да му се доверим?
Лицензът не е просто някаква хартийка. Лицензираните посредници подлежат на сериозен текущ контрол. Единствените институции, които имат право да предлагат финансови инструменти, са лицензираните инвестиционни посредници.
Тоест, ако Вие искате сам да управлявате парите си чрез инвестиции в акции, облигации, петрол, злато и т. н. или да се доверите на професионалисти, и в двете хипотези институциите, през които го правите, трябва да са лицензирани от КФН. Хората трябва да подхождат отговорно и да проверяват сайта на КФН, за да проверят с кого си имат работа. Могат да се свържат и с нашата асоциация.
Какво да направим, когато по телефона ни се обади някой познат и ни каже, че е финансов консултант и ни предлага услугите си?
Това е т. нар. телефонен маркетинг. За съжаление, в България голяма част от финансовите измами се случиха именно по този начин – реален контакт между потенциален клиент и сив брокер. Обикновено тези брокери препоръчват инвестиции, които за кратко време ще донесат много висока доходност. Това е един от алармиращите за проблеми признаци, които сме споменали в нашата кампания.
Поетият риск е правопропорционален на доходността. Тоест, ако търсите висока доходност, значи поемате доста висок риск от загуба. Когато някой Ви обещава 50% доходност за половин година, няма как тя да е безрискова. Подобна оферта трябва веднага да ви наведе на мисълта, че е нужно много добре да проверите с кого си имате работа, дали това е лицензиран посредник, дали адресът на интернет страницата му съвпада с адреса, който е регистриран на сайта на КФН и т. н.
А физическите лица финансови консултанти трябва ли да се регистрират?
Всички, които имат право да сключват договор с Вас като клиент, както и всички брокери и инвестиционни консултанти, фигурират в публично достъпните списъци на КФН. Иначе опасността от измами е голяма. Имайте предвид, че сивите или мнимите брокери са много изобретателни – използват се платени публикации в интернет, фалшиви сайтове, които копират сайт на истински лицензиран посредник и т. н.
Изглежда, че ако реши да инвестира парите си, човек може да попадне в среда, в която шансът да бъде измамен е много голям?
Не, не искам да кажа това. Лицензираните и професионални посредници на пазара са лесно разпознаваеми. А пък и ако човек спазва две прости правила, няма как да бъде подведен. Първо, трябва да провери внимателно страницата на КФН за сайта на посредника и хората, които имат право да подписват договори и да сключват сделки от негово име. Второто е да се внимава при паричния превод. Важно е бенефициентът, към който изпращате съответните пари, да отговаря на името на лицензирания инвестиционен посредник. Например, има лицензиран инвестиционен посредник, който се казва XYZ, и на вас ви предоставят договор именно с XYZ. Така Вие подписвате спокойно договора, но в приложенията, където са упоменати банковите сметки, изведнъж се появява банкова сметка, която е на посредник „XYZ – Фронт офис“ или „XYZ – Инвест“. А това е различно от XYZ, така че е ясен сигнал за злоупотреба.
При положение че живеем в свят с отрицателни лихви и с очаквания за ръст на инфлацията има ли реална инвестиционна алтернатива на банковите депозити за гражданите със средни доходи?
Има и винаги е имало – това са финансовите пазари. Има два начина да се подходи към тях – да инвестираш сам или да се довериш на професионалисти, които да управляват парите ти. Участието на финансовите пазари не е необходимо да става с големи суми. Хората си мислят, че трябва да си едва ли не професионален инвеститор, за да си успешен, а това не е така. Ако доверите парите на професионалистите например, покупката на дял от взаимен фонд, струва към 150 лв. Смятам, че това е разумна сума, която човек може да си позволи да спести за даден период. Ако искате спестовен план, тоест регулярно да спестяване на месечна база, това струва 50 лв. на месец. Ако инвестирате сам и искате да си купите акции, на Българската фондова борса растящият ИТ сектор е представен от компании, чийто акции струват между 14 и 20 лв. за брой. Другото, което много хора си мислят, че е много трудно, е да станеш клиент на инвестиционен посредник. И това не е така. Посредниците предлагат изцяло онлайн достъп, както за да станете клиент, така и да започнете да търгувате. Работи се с онлайн платформи, в които можете да следите какво се случва с акциите и с всякакъв род финансови инструменти – злато, петрол, облигации, акции, включително на световните финансови пазари, и това е напълно безплатно.
Например, годишната доходност на инвестиции в злато е 10.6% за последните 50 години. Тоест, тази сметка включва и спадовете на пазара, защото такива има. Доходността в американски акции е 11%, в петрол – 4.5% средногодишно. Ако говорим за българската борса, където има много добри примери за консервативно управление на портфейл, например двете компании, чиито акции са обезпечени със земеделска земя, през последните 5-10 години имат средногодишна доходност между 6% и 10%. Всичко това са едни много прилични доходности. Освен това инвестицията в български и европейски акции е освободена от данък печалба, което е още едно облекчение.
Как човек да се ориентира кой тип финансов продукт е най-добър за него – застраховка с инвестиционна цел, взаимен фонд или директни инвестиции в ценни книжа/метали, валутни спекулации у нас или в чужбина?
Много зависи от клиента, от неговия рисков профил, от апетита му за поемане на риск, от времевия му хоризонт. Тоест, ако Вие искате да спестявате за пенсия, подходът към вас би бил един. Ако пък решите да инвестирате пари от спекулативна печалба в рамките на няколко месеца, подходът би бил различен. Но истината е, че всеки един лицензиран инвестиционен посредник, разполагайки с лицензирани брокери и инвестиционни консултанти, може да Ви предостави инвестиционен съвет и да ви насочи. Чрез обикновен разговор може да се оцени каква е Вашата нагласа, колко риск сте готови да поемете и да бъдете насочени към инвестицията, която според нас е най-адекватна за вас.
Растат ли очакванията за инфлация?
Да, има все повече прогнози в тази посока. Безконтролното печатане на пари, на което сме свидетели в световен план, в комбинация със стимулите, които се изсипаха покрай Covid пандемията, неминуемо ще доведе до някакъв тип обезценка на парите. Това вече се вижда на американската борса, където акциите на технологичните компании са на най-високите си нива въобще в историята. Тоест, ние вече сме свидетели на инфлиране на активите. Защото парите търсят доходност и в развитите икономики това е много ясно изразено. В България нямаме традиции и затова все още държим страшно много пари в банкови депозити. Но в последната година дори в Германия (при положение че немският инвеститор е много консервативен) има проучване, според което с 30% са се увеличили само за година хората, които инвестират на финансовите пазари. За подобна тенденция, макар и в по-малък мащаб, може да се говори и у нас. През последната година се наблюдава засилен интерес и на българина към капиталовия пазар. Това е начинът парите да работят за нас и да се предпазим от обезценяването им.
Как ще се отразят тези процеси на пазара на имоти?
Българинът е известен със страстта си към недвижимите имоти. Определено смятам, че фокусът върху жилищно строителство ще се засили, за разлика от офис сградите, където ставаме свидетели на едно свиване поради последиците от Covid пандемията.
Асоциацията излезе с позиция по скандала в парламента по твърденията за надуване на оборота на компанията „Градус“. Какво ви притесни?
Ние високо адмирираме публичността, но трупането на политически дивиденти на гърба на публични компании, без да са налице проверени доказателства за нередности, е сериозен проблем. Неприемливо е това да се случва на гърба на така или иначе крехкия ни капиталов пазар.
Колко загубиха инвеститорите от този скандал?
Загубиха не само инвеститорите в конкретната компания, но и целият капиталов пазар, защото се губи доверието към него като цяло. За да се разиграе този двудневен спектакъл от трибуната на парламента, се разруши градено с години доверие. И това не е първият подобен случай. Всички помним, че цената на „Монбат“ също падна с 50% след подобен шумен скандал. А инвеститори в тези компании са взаимни фондове, пенсионни фондове, тоест масовият потребител, вероятно без да си дава сметка, директно губи пари от този тип пазарни манипулации.
Ако случилото се е пазарна манипулация, не трябва ли да има намеса на КФН? Нали бе подаден сигнал към нея?
Искрено се надявам наистина да има действия и последици в тази посока, защото доверието се гради с години, а се руши страшно лесно.
Интервюто е публикувано на 16 юни 2021 г. на Mediapool.bg