Резултатите от оценката на финансовия сектор ще са ясни през май 2017 г.

Източник: Капитал

Източник: Капитал

„Мисията на МВФ и Световната банка за актуализация на Програмата за оценка на финансовия сектор в България (Financial Sector Assessment Program – FSAP) започва утре и резултатите ще се гледат от бордовете на двете институции най-рано през май 2017 г., когато ще станат и публични“ – заяви Димитър Радев, управител на БНБ, по време на дискусията за състоянието на финансовата система и нейната роля като ускорител на икономическия растеж в 11-тата Годишна среща на бизнеса с правителството с тема „Накъде тръгва България“, организирана от Капитал. В дискусията участваха още Карина Караиванова, председател на КФН; Владислав Горанов, министър на финансите; Петър Андронов, главен изпълнителен директор, СИБАНК, председател на УС на Асоциацията на банките в България. Модератор на разговора беше Камен Колчев, главен изпълнителен директор на ЕЛАНА Финансов Холдинг.

„Заключенията досега дават основания за оптимизъм“ – обясни министърът на финансовите в оставка Владислав Горанов. „Но очакваме да има препоръки към изпълнителната власт, не към банковата система. Те ще бъдат свързани с необходимостта от допълнителен инструментариум за реакция при кризи, предвид особеността на нашата система с ограничени правомощия за монетарна политика заради валутния борд“ – добави Горанов.

Карина Караиванова, председател на КФН, заяви своя оптимизъм за развитието на капиталовия пазар на база на солидарните усилия в сектора и подкрепата, която тя вижда в цялата общност. „България има неоползвотворен потенциал от гледна точка на развитието на капиталовия пазар.“ Тя обясни, че капиталовият пазар има потенциал и като важен източник на диверсифицирано финансиране за бизнеса. „Това, че еврофондовете са такъв основен източник не е устойчиво, тъй като те са краткосрочен източник“ – посочи председателят на финансовия регулатор.

Присъединяване към еврозоната – необходимо, бързо или бавно, готовност?

Управителят на БНБ заяви, че БНБ има план за изпълнение на интеграционните мерки и институцията може да отговаря на изискванията за еврозоната до една година и половина. Останалите параметри на подготовката са свързани с политически процес.

„Аз съм привърженик на бързото присъединяване“ – заяви финансовият министър. „Половината от решението обаче е свързана с политическото желание на големите страни-членки. Затова работим със средствата на тиха и настойчива дипломация. Аз бих казал, че досега сме извървяли 20% от пътя. Ако преди имаше пренебрежение към желанието ни за интеграция, след Брекзит то вече е заменено с желание да покажем какъв път можем да изминем“ – поясни той.

Кредитирането ще се засили осезаемо през тази година

„Амплитудите между доверието на частния сектор и домакинствата, и кривата на кредитирането не са устойчиви и неизбежно ще се променят скоро. През тази година ще се усети по-осезаем ръст на кредитирането“ – каза Петър Андронов, председател на Асоциацията на банките в България. „Тъй като банките провизират над 7 млрд. лв. кредити от 2006 г. насам, данните не показват ясно новото кредитиране“ – поясни той.

„Моят баланс за икономиката е оптимистичен“ – заключи банкерът. „Освен екстремните плюсове, които имаме като бюджетен излишък, нисък публичен дълг и ниски данъци, ние вече имаме коренна промяна във фундамента на икономиката“ – заяви Андронов. „Не бих заменил сегашния ръст от 3.6% за 6-те процента през 2007 г., който тогава идваше от строителството. Износът ни вече има друга структура“ – обясни той.

Като основно предизвикателство пред икономиката Петър Андронов определи състоянието на пазара на труда с лошото качество на образование и липсата на качествени специалисти.

Всички участници в дискусионния панел се присъединиха към изразения оптимизъм за България от директора на Центъра за европейски политически изследвания (CEPS) Даниел Грос в по-ранна презентация на конференцията.